Песня как приключение. Песня как неповторимое сочетание музыки и текста. Четыре голоса и три гитары. Слушать болгарские песни в их исполнении – значит вернуться к забытому в сегодняшний век электронной музыки и компьютеров. Живой звук настоящих инструментов, пульс непосредственного общения с музыкой. И конечно же, поэзия, в которой всякое слово важно.

“Точка БГ” – это: Зорница Попова (вокал), Тодор Янкулов (гитара, вокал), Красимир Пырванов (гитара, вокал), Пламен Сивов (гитара, вокал).

Эти четверо известны как “барды”, “поэты с гитарами”, “авторские исполнители”.  Они же – “обладатели наград”, “лауреаты” и т.д. Но не это объединяет их вместе.

Филигранная акустика гитар Красимира, поэзия Пламена, глубокий голос Тодора, захватывающее сценичное присутствие Зорницы –  говорят в унисон. И убедительно говорят, судя по бурной реакции публики с первых концертов. “Точка БГ” (по  одноименной песне Пламена) называют себя “музыкальным проектом новых городских песен”. И поскольку философия  “новых городских песен” связана с началом жизни нового городского человека, первое их появление отмечено в клубах Софии – в местах, где таковые могу появиться в первую очередь. Просто  и реалистично.

Точка БГ – Акварел

Ако заспиш, ще ме видиш -
верен и твой до поискване.
Галя съня ти и не питам
бяхме ли някога близки.

Ако заспя, ще те видя -
как достигаш на глътки до понятия праведни:
каквото обикнем и каквото оплачем
става това, от което сме направени.

***
Вятърът разпилява пейзажите,
напоява пространствата – без памет, без цел.
Непокорен и див ни понася нанякъде
и се сливат чертите ни в жесток акварел.

Дишаме глухо над бели води
и задъхват се ручеи в тъмни подмоли.
Остарели възторзи и сухи очи -
всяка сутрин се раждаме беззащитни и голи.

Благославям снега, тихия сняг,
по който сега прибирам се вкъщи -
към въпроси, опънати до утрото чак
и любов, изтъняла до скъсване.

Скитай насън в долината на книгите,
старата Англия, хълмове брулени…
Знаеш ли кой ще те помни така -
двайсетгодишна и влюбена?

Не поглеждай назад към сезони и трепети,
подари на света своята песен.
Довери се на път, който стига морето
и тръгни по брега. Лесно е.

Тодор Янкулов – Зора

Стъпил на върха, там на връх света, брат съм на орела.
Пак съм у дома, в кръг от светлина. Въздухът трепери.
Аз съм се родил в Горната земя и съм част от Бога.
С първата роса моята душа на деня се моли.

Зора, ела.
Зората събужда вярата в мен.
Денят се преражда в Новия ден.

Орлово гнездо тук съм построил, да броя звездите.
Тук, на този връх, кръстен съм от Дух. Дух на изгрев огнен.
Аз съм се родил в Горната земя и съм син на Бога.
С белите скали, с лудите треви на деня се моля.

Зора, ела.
Зората събужда вярата в мен.
Денят се преражда в Новия ден.

Красимир Първанов – Надежда

Тази песен е частица от мен
и макар, че други ще искат да я чуят
от устните ми – тя е само за теб.
За теб, която мълчиш без да ме поглеждаш!
За теб, която чакам само да прошепнеш:

Има надежда! Има надежда!
Само да прошепнеш: „… има надежда…”
Само да прошепнеш: „… има надежда…”
Има надежда! Има надежда за нас!

Тази песен е частица от теб
и макар, че други ще искат да я грабнат
от сърцето ти – тя е само за мен.
И остава да звучи когато ме погледнеш,
когато усетиш, че съм станал частица от теб.

Тогава ти ми прошепваш: Има надежда!
Има надежда! Има надежда!
Ти ми прошепваш: Има надежда!
Има надежда! Има надежда за нас!

Хотя мне больше по душе съемки как раз с тех самых клубных тусовок:

Не съм очаквал, даже на шега,
момичето да слезе там, където
морето мие с пясъчна ръка
на утрото събудено лицето.

Там има само шарени петна
и стъкълца от счупени шишета
и винаги е топла пепелта
от огъня на снощните момчета.

Имаш ли приятели? Плачеш ли понякога?
Пееш ли със вятъра? Пречиш ли на някой да живее?

Аз бях на онзи късен плаж
и мълчаливо гледах към скалите.
Момичето приседна между тях
и любовта зачака упорито.

Китарите им слуша цяла нощ.
Те пееха за същото момиче -
със Рубик-куб играещо в ръка
и неизменна рокля на карета.

Имаш ли приятели? Плачеш ли понякога?
Пееш ли със вятъра? Пречиш ли на някой да живее?

И напоследок: Верую – Вярвам

Вярвам във Тебе и в посоката вярвам,
във очите Ти виждам, със сърцето си зная,
във сърцето си чувствам отворена рана,
тази мисъл в душата ще напали жарава.

Трябва ли, искам ли, зная ли, мога ли?
Мило и тъжно е, страшно е, болно е.
Болно е, страшно е, мило е, грешно е.
Мога ли, зная ли, искам ли, трябва ли?

Вярвам в Теб.

Вярвам в пътя и в мечтите си вярвам,
във очите Ти виждам, със душата си зная,
със душата си чувствам, че ще бъдем с Теб двама,
че ще стана жарава, за да мина през клада.

Трябва ли, искам ли, зная ли, мога ли?
Мило и тъжно е, страшно е, болно е.
Болно е, страшно е, мило е, грешно е.
Мога ли, зная ли, искам ли, трябва ли?

Вярвам в Теб.