Кто такая Миленита? Родилась на Кубе в 1975 году. Затем Испания, Мексика и, наконец, Болгария. На сегодняшний день Миленита не зависит от продюсеров, денег и квалификации. Кто-нибудь попробует определить стиль ее музыки? Новое ретро? Фанки джаз? Живая электроника? Быстрый блюз? Некоммерческий поп? Или еще что?

Точно одно – Миленита создает музыку.

Музыка печали. Музыка смеха. Музыка бара. Музыка пляжа. Музыка любви.

Имя это появилось в 2003 г. с хитом “Моногамни”, затем завоевало публику песней „Назад“, и укрепилось в последствие особенно популярными произведениями „Махала”, „Черни котараци” и „Няма”. Жанрово ее стиль определить не очень легко, но определенно и тексты и музыка звучат весьма оригинально.  Более того, Миленита – одна из немногих болгарских девушек, которые музыку и слова пишут сами.

Миленита – сегодня это болгарское имя, которое объединяет музыканта, композитора, поэта и певицу в одно удивительное целое.

Времето се развали
и колко дни – вали, вали, вали …
Всички птици отлетяха на юг,
откакто ти си замина от тук.

Сега седя сама на бара
срещу фара
и пия, пия, пия, пия от зори
не искам да мисля дори къде, къде си
и не искам да зная с кого ….

Пия за Мария,
пия за Яна и пия за Мия,
и за целия ти списък с имена …
Кажи с коя, коя, коя си сега!

Пия за Мария,
пия за Ина и пия за Мина,
и за целия ти списък с имена …
Кажи с коя, коя, коя си сега!

Среща ме градът
със мокри тротоари,
със празни улици,
жълти светофари…
Само вестникаря ми казва:
Добре дошла!
Каква тъга …

Петък вечер …
Пак сама на бара …
Все така я карам … Да! Все така я карам!
Пия, пия, пия, пия чак до зори
и питам всеки срещнат – къде си ти?

Пия за Мария,
пия за Яна и пия за Мия,
и за целия ти списък с имена …
Кажи с коя, коя, коя си сега!

Пия за Мария,
пия за Ина и пия за Мина …
Пия, пия, пия чак до сутринта.
Не зная как ли ще я карам така …

Трябва, трябва, трябва да спра,
искам да се прибера,
обаче имам нужда да те чуя,
имам нужда да те видя,
иначе не мога да заспя …

Пия за Мария,
пия за Дара, и Яна, и Мая, и Мира …
Сибила, Невена, Марина, София
пия, пия, още пия …

Сбогом, тъжно лято!
Идвай, тъжна есен!
Тая песен ти я посвещавам
и ти пожелавам
някой ден да я запееш много тъжно и ти!

Имах кукла от дърво
Малка кукла от дърво
С дълги, дълги дървени ръце
Скитник в зимен ден дойде
И я взе и я взе
С нея огън си запали

Имах кукла от сребро
Тънка кукла от сребро
С нежно, нежно сребърно лице
Рицар с черен кон дойде
И я взе и я взе
С нея броня си направи 

Имах кукла от стъкло
Чудна кукла от стъкло
С бяло, бяло стъклено сърце
Вятър в бурна нощ дойде
И я взе и я взе
Стъкълце не ми остави

Имам кукла от парцал
Стара кукла от парцал
Най за тая кукла ми е жал
Тя е със глава от лук
И с душа от чист памук
Нея никой не я взима

И напоследок, без слов…